ДОМЪТ НА ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ В СОФИЯ
Този достолепен софийски дом е проектиран през 1912 г. в бароков стил и построен през 1914 г. от архитект Кирил Маричков – дядото на “щуреца“ Кирил Маричков. Той е автор на някои от най-красивите сгради в София , като хотел „Империал“ например (1920 г., първата стоманобетонна сграда в България). Арх. Маричков е сред първите български архитекти пренесли у нас авангардните идеи на сецесиона и европейските тенденции в градското планиране. Роден е в Калофер на 28 октомври 1875 г. Завършил е архитектура в Карлсруе, Германия през 1900 г. Той е наследник на известен род, майка му Елена Странска е сестра на големия деятел по Съединението на Княжество България и Източна Румелия д-р Георги Странски, член на БРЦК, съратник и кум на Христо и Венета Ботеви и кръстник на дъщеря им Иванка. Арх. Маричков сам определя сградата на ул. “Денкоглу“ за шедьовър на архитектурното си творчество. Тя безспорно се нарежда сред най-представителните жилищни сгради в София. Сградата е обявена за паметник на културата.
КЪЩАТА НА ДИМИТЪР ЯБЛАНСКИ
Построена е през 1906 -1907 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Неговата задачата е била да проектира за Яблански един малък дворец и архитектът се е справил блестящо – къщата има много рационално разпределение. Балконите, прозорците и еркерите са богато декорирани от австрийския скулптор Андреас Грайс. Сградата е едно от най-добрите произведения на арх. Грюнангер. В архитектурно отношение е издържана в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а щукатурата в интериора е в стил рококо. Мансардният етаж играе важна роля в артистично-художественото оформление на сградата, разнообразено от балконски перила от ковано желязо и няколко скулптурни картуша с женски фигури. Мебелите и материалите са доставени специално от Виена.
Фридрих Грюнангер e австрийски архитект, живял и работил в България. Роден е на 25 януари 1856 г. в Шесбург, днес в Румъния. Завършва специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена, представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион. Идвайки в България бързо се утвърждава като архитект, близък до двореца и висшите кръгове. Назначен е в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд. Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България. По негови проекти в София са създадени североизточното крило на Княжевския дворец, Семинарията, Богословският факултет на Духовната академия, Софийската синагога. В Разград негови са Мавзолеят на руските воини, сградата на гимназията. В Русе – Регионалният исторически музей (първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението), първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България, във Варна – Мъжката гимназия, в Кюстендил – сградата на Общината (тогава Педагогическо училище). Грюнангер е автор и на много проекти на жилищни домове, възложени му от общественици, политици и финансисти – къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев, къщата на финансиста Димитър Яблански, къщата на полковник Васил Петев и др. Фридрих Грюнангер умира на 14 декември 1929 г. в Залцбург.
Димитър Яблански е финансист и общественик, бивш кмет на София и депутат в Народното събрание. Баща му Марко Яблански бил едър земевладелец и член на Народняшката партия. Димитър получава образованието си в Париж – завършва Държавни и стопански науки. Става кмет на София за един мандат през 1897 г. За две години успява да направи няколко значими промени в тогавашния облик на столицата: подписва договор за прокарването на електричество в града и се споразумява за доставката на първите софийски трамваи с известна белгийска фирма.
РЕСТОРАНТ „КРИМ” (РУСКИЯТ КЛУБ)
Къщата е построена през 1910 г. по проект на архитект Петко Момчилов, роден в Горна Оряховица, завършил архитектура в Прага. Други негови сгради са Александровската болница (1884), Майчин дом, църквата “Св. Седмочисленици”, Синодалната палата (1908), Централния софийски затвор (1911). Теодоровата къща обаче се смята за неговия шедьовър. Тя и днес поразява с прекрасната си архитектура и великолепно разположение на вътрешните помещения. На 22 април 1933 г. в тази къща по инициатива на д-р Николай Николаев – виден юрист, публицист и политик и зет на Теодоров, 16 ентусиасти подписват протокола за учредяване на първия в България Ротари клуб.
Теодор Теодоров е роден в Елена, завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883) и става доктор по право в Парижкия университет (1886). Бързо се налага като един от елитните столични адвокати, но се прочува повече като ръководител на Народната партия. Теодор Теодоров неведнъж е народен представител – от далечната 1884 г. до смъртта си през 1924 г. Теодоров участва в Парижката мирна конференция през 1919 г. Тогава той е премиер. Мнозина го оправдават, че обстоятелствата са били такива, че който и да е отишъл тогава в Париж, нямало е да извоюва по-добър договор за България. Други пък го обвиняват, че е проиграл шанса на България. Според клаузите на Ньойския договор България загубва Македония, Беломорска и Одринска Тракия, Западните покрайнини и й се налага да изплати 2,25 милиарда златни франка.
ДОМЪТ НА БАРОН ГЕНДОВИЧ
В непосредствена близост с Народния театър в София, величествено се издига красива седеметажна необарокова сграда, позната на столичани като „първия небостъргач” в града. Построена е през 1914 г. по поръчка на българския политик, предприемач и съратник на Левски – Христо Гендович. Проектът е дело на един от най-забележителните архитекти от началото на века, основателя на първото българско частно проектантско бюро Никола Лазаров. Роденият в гр. Сливен собственик на зданието е удостоен с титлата „барон” от руския император Александър II, заради заслугите му по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на ген. Дандевил. Архитектурата на внушителното банково здание и днес впечатлява с европейското си излъчване. Проектирана е по виенски образец: едновременно монументална и раздвижена, с тераси, еркери през етажите и богато орнаментирана фасада. Стълбището й е изградено от монолитен врачански камък. Смесеното строителство – пруски свод с метални греди и липса на носещи колони, допълва уникалния й за времето облик. Според първоначалния план „небостъргачът” е трябвало да бъде с два купола, но поради междувременно започналите войни, вторият остава недовършен. Зданието става известно и като първата сграда в София със собствено локално парно. До 1966 г. в сградата се помещава и известното заведение “Бамбука”, където по това време често се събира елитът на София.
Някои от най-известните проекти на арх. Никола Лазаров са: Обществена баня в Плевен (1905); Централен военен клуб в София (1907); Къща на д-р Димитър Моллов, София, пл. „Народно събрание“ №11 (1909); Българска централна кооперативна банка (до 2007 централа на Ейч Ви Би Биохим) на улица „Иван Вазов“ №1 в София (1910); Къщи на Юлиан и Иван Парушеви, бул.„Христо и Евлоги Георгиеви“ (1911); Доходно здание на Сабат Фархи, София, ул. „Алабин“ №38 (1913); Къща на Стефан Ватев, София, ул. „Кузман Шапкарев“ №1 (1914); Основната сграда на двореца Врана край София (1914); Къща с казино на Христо Гендович, София, ул. „Дякон Игнатий“ №7 (1914); Къща на Рачо Димчев, София, ул. „Дунав“ №5 (1914); Къща на Коста Балабанов, София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 (1914); Къща на Киро Стефанов, София, ул. „Париж“ №1 (1921); Къщи близнаци за дъщерите на Христо Ковачев София, бул. „Дондуков“ №35 (1910).
“КЪЩАТА С ТИТАНИТЕ” – Доходното здание на Коста Балабанов
Къщата на Коста Балабанов на ул. “Граф Игнатиев” 2 е строена през 1914 година за жилище и доходно здание. Архитектурата й е изключително пластична, решена в духа на барока, с три обемни еркера, открити и покрити тераси, балюстради, йонийски колони, богата пластична декорация от картуши, спирали, маски. Особено представително е решен входът, фланкиран от две скулптурни фигури на атланти. Интериорът представлява интерес с красивото стълбище от полиран гранит с парапет от ковано желязо, оригинална дограма с дърворезба, колони, гипсови тавани и орнаменти. Автор на проекта е арх. Никола Лазаров – един от най-изтъкнатите български архитекти, работил на границата между XIX и XX столетие. Той е завършил с отличие “Ecole speziale d Architekture” в Париж, син на будния карловец Иван Лазаров, убит от турците по време на Освободителната война. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.
“КОРОНЯСАНАТА КЪЩА”
На ъгъла на бул.“Княз Александър Дондуков“ и ул.“Будапеща“ в София се издига една необикновена пететажна сграда построена още в далечната 1881г. Претърпяла множество преустройства през годините, понастоящем постройката пази автентичния си вид в стил необарок и е една от най-забележителните сгради на оживения столичен булевард. Отличителният й белег е ъгловата кръгла еркерна кула, завършваща с купол с форма на пресечен конус, който изкусно е обримчен с парапет от ковано желязо, наподобяващ корона. Тази сграда и до ден днешен е известна като „къща на проф. Иван Георгов“, точно така фигурира и в регистъра на паметниците на културата. И въпреки, че парцелът е бил собственост на професора и виден български философ, той самият никога не е обитавал този дом. През годините сградата става известна като „Тетевенски хан“, наречена на едноименната ул. „Тетевенска“, която в последствие получава името „Будапеща“. Съдържатели на хана били дъщерята на проф. Георгов – Мария Георгова и съпругът й.
КЪЩАТА НА ПРОФЕСОР СТЕФАН ВАТЕВ
В тази къща от 1914 г. до смъртта си е живял Стефан Ватев – първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. Стефан Ватев е роден на 6 февр. 1866 г. в Ловеч. Завършва гимназия в Пардубице, Чехия (1882). Работи като учител в Габрово и София. Завършва медицина с докторат в Лайпциг (1893) и специализира детски болести в Берлин. Работи като лекар в Ловеч и Силистра. През 1936 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч, а по-късно и на София.
КЪЩАТА НА РАЧО ДИМЧЕВ
Рачо Димчев е роден през 1838 г. в Ловеч. Учи в метоха на Гложенския манастир „Св. Георги“. На 18-годишна възраст поема семейната търговия. Като търговски представител на фирма „Братя Димчеви“ живее и работи в Милано , Марсилия и Париж . В България се завръща през 1887 г. и се установява в Свищов, а по-късно в София. Рачо Димчев е редовен дарител на град Ловеч. Преди смъртта си завещава за вечни времена 100 000 златни лева „за старите, бедните и болни жители на Ловешка и Софийска община“. След смъртта му ежегодни помощи за бедните в Ловеч продължава да изпраща неговата съпруга Евдокия Димова, децата им – Александра Лазарова (съпруга на известния архитект Никола Лазаров), Екатерина Иванова и Атанас Димчев. Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 19 януари 1904 г. Улица в централната част на София е наименувана на Рачо Димчев.
ЗАНАЯТЧИЙСКО ДЮЛГЕРСКО ДРУЖЕСТВО
Сградата на занаятчийското дюлгерско сдружение в гр. София е изградена в близост с оживените стари пазари – женския, медния, конския, и прочутата Вайсова мелница (в района на днешния пл. „Възраждане“), където обикновено ставало спазаряването на работници, дърводелци, строители, градинари. Сградата е построена през 1909-1910 г. по проект на архитект Наум Торбов, а впечатляващата барелефна композиция на тимпана е дело на скулптора Александър Андреев и на майстора каменоделец Георги Киселинчев. Обявена е за паметник на културата с категория – „местно значение“ през 1978 г. В момента е собственост на Федерацията на независимите строителни синдикати. Помещенията в нея се ползват главно за търговски и административни дейности, а голямата зала на третия етаж е наета от театрална школа.
Наум Торбов е роден в голямото македонско влашко село Гопеш, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Семейството му емигрира в България и се установява в град Оряхово, а Наум е изпратен да следва архитектура в Румъния, в Букурещкия институт за изящни изкуства. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към Столична община, а от 1908 година започва частна архитектурна практика. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество. По негов проект е изградена сградата на Централните хали в София.
КЪЩАТА НА САВОВ
Тази елегантна софийска къща е построена през 1914 – 1916 г. по проект на арх. Георги Кунев, който по-късно през 1927 – 1930 г. създава своя шедьовър “Къщата с ягодите”. Арх. Кунев е завършил училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе.
КЪЩАТА НА НИКОЛА ГЕШОВ
Никола Гешов е син на Иван Стефанов Гешов и роднина на академик Иван Евстратиев Гешов. Тя е богато градско жилище от началото на ХХ в., разположено на централен столичен булевард; проектирано и декорирано в духа на модерните за времето си образци. Заема обширен парцел, разположена на уличната регулационна линия по източния фронт на булеварда, с двор в дълбочина – на североизток от къщата. Приватизирана през 1990-те години, сега сградата е изоставена без всякаква поддръжка.
Къщата е изградена по проект от 1909 г. на арх. Никола Лазаров, един от най-крупните творци в българската архитектура от началото на ХХ в. Завършва Ecole speciale d’Architecture в Париж (1893 г.) като стипендиант в списъка на възпитаниците на цивилната листа на Княз Фердинанд I. Създава първото частно архитектурно бюро в София (1897-34 г.). Работи по довършването и обзавеждането на Военния клуб в София (1898-1900), Двореца в Евксиноград (1894); североизточното крило на Княжеския дворец в София (1894-96), Вила № 2 от Леттния царски дворец във Врана (1912). Автор е на концепцията “Монументална София” за изграждането на представителния център на столицата (1907-12) и на огромен брой жилищни и обществени сгради в цялата страна. Избран е за окръжен съветник към Окръжната постоянна комисия (1902); общински съветник на гр. София (1911-14, 1937-40); първият български архитект – народен представител.
ДОХОДНОТО ЗДАНИЕ НА САБАТ ФАХРИ
Прекрасната сграда на ул. “Алабин” 38 е буквално обсипана от декоративни елементи. Женските лица, гипсовите елементи и богато декорираните балкони са само малка част от украсата, с която разполага това неповторимо здание в центъра на София.
“КЪЩАТА С ЯГОДИТЕ”
„Къщата с ягодите“ е била собственост на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, проектирана е от завършилия училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе български архитект Георги Кунев. А е построена между 1927 г. и 1930 г. Очевидци разказват, че има пет спални, салони за прием на гости, подиум за музиканти, голям кабинет, стаи за прислуга, веранда, врати с кристални стъкла, камина с червен мрамор, барелефи… Едва ли някой знае каква е съдбата на обзавеждането – по онова време богатите български семейства са купували мебелите си основно от Виена. От оригиналната ограда има отчупено голямо парче или просто се е срутило, така че всеки може да влезе в двора и да проникне в къщата, която някога е била посолство, щаб на чужда резидентура и търговско представителство. Днес това архитектурно бижу, потънало в прах и забвение, макар че е обявено за паметник на културата още през далечната 1978 г., е собственост на директорът на „Лукойл“ Валентин Златев.
ЕДНА ОТ КЪЩИТЕ БЛИЗНАЦИ НА БРАТЯ ПАРУШЕВИ
Къщите близнаци на ул.”Оборище” са принадлежали на двамата братя индустриалци Юлиян и Иван Парушеви. Изградени са през 1911 г. Техните кули образуват своеобразен портал на улица “Оборище” по посока към центъра на града. Нетипичните за софийския архитектурен пейзаж “готически кули” са действително внушителни, а перфектната симетрия на двете сгради продължава да впечатлява минувачите. Двете огледални сгради са творение на именития български архитект Никола Лазаров, известен още и с артистичния си псевдоним – Архитект Софийски, който получава от съвременниците си от колегията на строителите и архитектите, заради значимия му принос към архитектурния облик на столицата. Според градската легенда съпругата на Иван Парушев, която била художник, заимствала идеята за проекта от една алпийска вила в Лион. Тази вила е била притежание на професора, при когото българският индустриалец учел автомобилно дело. Вдъхновени от проекта, двамата братя решили да вдигнат две огледални фамилни къщи, издържани в неоготически стил, върху семейния си имот в София. Южната къща била на Иван Парушев, а северната на брат му Юлиян.
ARCH-ART Belin Mollov Блог за архитектура, урбанизъм и изкуство 