СТАРИТЕ СПОМЕНИ ОТ РУСЕ

1 (2006)
Русе, Площад „Свобода” – Градската градина, Паметникът на Свободата и Доходното здание 1898/1902 на арх. Петер Паул Бранк (1852/1925).

Площадът  на Свободата в центъра на Русе е оформен след Освобождението. Преди това на негово място е имало турско гробище и джамия. Когато е взето решение да се издигне Паметник на Свободата на това място, новият център на града все още се оформя като такъв. Паркостроителите Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер създават невиждана дотогава градска градина с палми, кактуси, бананови храсти, японски ябълки и други екзотични растения. В средата на градината се издига Паметникът на Свободата. Той е проектиран в началото на XX в. от италианския скулптор Арнолдо Цоки (Арналдо Дзокки), а е изработен от Георги Киселинчев. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки в дясната посока, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876-1877г.” Градината се краси и от четири фонтана. Най-незабележимо и в същото време най-интересно е малкото фонтанче, с фигура на мъж здраво стиснал грамаден змей с широко разтворена паст, от която блика вода. Това е най-старият фонтан в градината – от 1926 г., изработен от скулптура Владимир Владимиров.

1А (1998)
Русе, Площад „Свобода”
2 (2016)
Русе, Доходното здание и достолепната сграда на бившият хотел „Тетевен”, построена през 1897 г. от италианския арх. Нино Росети за дом на фабриканта Андреа Тюрийо.

В края на площада, до Доходното здание, е сградата на фабриканта Андреа Тюрийо, построена през 1897 г. от италианския архитект Нино Росети. Известно време е хотел “Булевард”, а през 1902 г. Тюрийо я продава на братя Равенски от Тетевен. На приземния етаж те правят сладкарница “Тетевен”, която просъществува до началото на 90-те години. На горните етажи се е помещавал “Гранд Хотел Тетевен”. Срещу паметника, зад градинката с кафенетата е къщата, където за първи път е прожектирано кино в България. Старите русенци помнят и лятното кино „Олимпия”, на мястото на сегашната поща, както и цирка, който разполагал шапитото си на мястото на сегашната Съдебна палата.

2Б (2002)
Русе, Доходното здание е построено е в периода 1898-1902 г. от виенският архитект Петер Паул Бранк (1852/1925). Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за предвидените магазини, театрален салон, библиотека и казино.

Едва ли има русенец, който може да си представи своя роден град, без великолепната фасада на Доходното здание! На 11 октомври – в далечната 1896 г., Русенският общински съвет взема решение да се отпусне терен за театрална сграда в центъра на града и обявява конкурс за нейния проект. Тогавашният кмет Георги Михайлов формулира решението на съвета така: “Безплатно отстъпеното място е предназначено за едно приходно здание за българските народни училища.” Предназначението на “Приходното” или както по-късно е наречено “Доходното здание” трябвало да бъде задоволяване на редица културни и обществени нужди, а приходите от наемите – да отиват за подпомагане на училищата в града. Обявеният скоро след това конкурс за проект на бъдещата сграда, печели планът “Voila une idee” ( Ето една идея ) на виенския архитект Петер-Паул Бранк. От страна на общината строежът се поверява на арх. Георг Ланг, а от страна на предприемача Гатю Цонев – на арх. Франц Щолц. Така се пристъпва към строежа на един от бъдещите символи на най-европейския град на България. Красивата изящна фасада, издържана в стил “неокласицизъм”, е същински архитектурен образец по онова време.Всички архитектурни форми, орнаменти и статуи са каменни. Особено красиви и впечатляващи са седемте фигури, извисяващи ръст на покрива. Те символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията – Меркурий. Тук на 27 декември 1901 г. и на 8 януари 1902 г., се играе пиесата „Парижкият вехтошар” от Едмон Бризбар и Еужен Ню, която всъщност се приема за първата постановка на русенския театър в Доходното здание. Ето защо, историята на сградата, всъщност  до голяма  степен е историята и на Русенския драматичен театър, който и до днес продължава да се приютява тук.

2Г (2015)
Доходното здание, колаж
2В (1996)
Доходното здание, рисунка туш
2Д (1995)
Читалище “Зора” и Доходното здание

5А (1995)

2 февруари Русе
Русе, Старата музикална гимназия – бившото немско протестантско училище 

Сградата е построена през 1900-1901 г. от Протестантската общественост в България. Плановете били да бъде използвана като немско протестантско училище, сиропиталище и детска градина. Проектът на 4-етажния паметник на културата е дело на архитекта Удо Рибау и инж. Тодор Тонев, а архитектурният стил е еклектичен, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика. Немското училище е тържествено открито на 5 октомври 1905 г., а през 1909 г. се преобразува в бизнес гимназия. В края на Първата световна война, на 28 септември 1918 г., училището е конфискувано от българските власти, понеже е било германска собственост. Въпреки че сградата е с щети от румънски артилерийски огън, тя е реконструирана след войната и използвана за френска мъжка гимназия, а след това и за държавен университет по технологиите (сега Русенски университет) и накрая за музикална гимназия. Една от най-интересните зали е молитвената, която е със собствен олтар, по-късно използвана за концертна зала с много добра акустика. През 1973 г. е обявена за паметник на културата. Сградата е изоставена, след като е пострадала от земетресението в Стражица от 1986 г. През април 2007 г. е закупена от местните предприемачи братя Бобокови, които възнамеряват да я използват като музей за частната си колекция.

8 (2007)
Акционерно спестително дружество “Гирдап”

Едни от първите здания край Площада на Свободата са кокетните двуетажни сгради отляво на ул. „Александровска”. Ъгловата сграда с часовника, с която започва редицата им, е някогашната банка „Гирдап”.  Акционерно спестително дружество “Гирдап” е първата частна банка в България, основана през 1881 г. в Русе. По време на своето съществуване “Гирдап” е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търговска банка. Закрита е през 1925 година, но сградата й е една от забележителностите на града. Сградата на банката е построена през 1896г. Надстрояването с втори етаж е извършено през 1913г по проект на инж. Тодор Тонев. В момента сградата се използва от Сметната палата. Обявена е за паметник на културата и определена за “Европейско наследство”. Сградата на “Гирдап” е най-честото място за среща на русенци, наричано често “Часовникът”.

4 (2005)
Русе, Сградата на бившото Окръжното управление

Първоначалният замисъл е сградата да се използва като резиденция на княз Александър I Батенберг, затова и до днес се нарича Дворецът Батенберг. Сега в тази сграда се помещава Регионалният исторически музей. Това е най-старата сграда в град Русе в неокласически стил и първата административна сграда в България след Освобождението. Намира се на площад Александър Батемберг – старият център на град Русе. Построена е през 1882 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер, същият, който извършва преустройството на някогашния конак в княжески дворец в София. На това място е било Вилаетското управление на Русчук, разрушено по време на Руско-турската освободителна война. Именно в този период тази част на града е централна за Русе и като такава съсредоточава сгради с административни функции. Противно на една от популярните версии, това не е резиденцията на младия княз Александър Батенберг, въпреки нарицателното название, което получава сградата. В периода от 1892 до 1948 г. сградата се използва за Окръжно управление на града. Тази функция е в съчетание с разположението на стария турски затвор точно зад сградата (той е съборен отдавна). До 80-те години на ХХ век там се помещава и Русенският окръжен съд, а след това е отдадена за нуждите на Регионалният исторически музей в град Русе. След продължително вътрешно преустройство и възстановителни работи по фасадата на сграда, през 2007 г. тя е открита напълно обновена.

7
Русе, Сградата на бившата Търговско-индустриалната камара

Регионалната библиотека „Л. Каравелов” се помещава в сградата, строена през 1911 г. за първата в България Търговско-индустриална камара по проект на завършилия архитектура в Париж през 1893 г., арх. Никола Лазаров (1872 – 1942). Сградата се отличава с централен цилиндричен обем с характерни за проектите на арх. Лазаров барокови форми и богата украса както в екстериора, така и в интериора с лаврови листа, перли, розети. Главният вход е на самия ъгъл на двете улици. От 1912 до 1948 г. зданието се използва за нуждите на Търговско-индустриалната камара в града, а през 50-те години на ХХ век то се обитава от ръководството по строителството на Моста на дружбата (Дунав мост). След това там се настанява Регионалната библиотека, за която по-късно е направено по-съвременно в архитектурен стил допълнение на изток от старата сграда. Новата част на Библиотеката е открита на 23 май 1970 г., в чест на празника на славянските просветители. Проектът е на арх. Петко Иванкин от Русе, а проектът на обзавеждането е дело на арх. Камен Георгиев от София. Новото крило е долепено до старата сграда, създавайки един от най-модерните библиотечни комплекси в България. На приземния етаж има зала за културни изяви и масови мероприятия с около 350 места, деветметрова сцена и кинокабина. През септември 2007 г. Европейската комисия присъжда на “Знак за европейско наследство”, сложен на фасадната стена. Сградата на Русенската регионална библиотека е една от най-значимите паметници на културата в Русе. В интериора преобладава гипсова декорация, изпълнена по проект на автора. Стълбището е каменно, вито, с ажурен железен парапет, с герба на търговията. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

7А (2008)
Регионалната библиотека „Л. Каравелов”
6 (2009)
Русе, Кредитно-търговска популярна банка на братя Бъклови

Сградата е построена през 1911 г. и е била предназначена за магазини и банка на русенските братя Бъклови, известни банкери и търговци на сметачни машини. Банката се е наричала “Кредитно-търговска популярна банка”. Автор на архитектурния проект и ръководител на строежа е инж. Геро Геров. На първия етаж е била разположена банковата зала, осветена директно през вътрешен двор. Около залата са били наредени търговски кантори. Изключително е стълбището, построено извън обема на главната сграда, но долепено до нея. Сградата е преустроена и до 1960 г. се е използвала за мебелен магазин, а около 1970 г. – за магазин “1001 стоки”. Възстановителните работи са изпълнени по проект на арх. Петър Петров. В настоящия момент сградата е магазин за канцеларски материали – “Office 1 Superstore”

10 (2010)
Русе, Архитектурен ансамбъл по централната улица „Александровска”

Русе, ансамбъл по централната улица „Александровска” – Жилищно-търговската сграда на братя Папаманоли, построена през 1897 г. по проект на арх. Едвин Пиетрицки. Следва банката на Бурови , сторена 1912 г. по проект на арх. Янович. В края на 19 век централната част на града се оформя като единен архитектурен ансамбъл, фасадите на който са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от галванизирана цинкова или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Почти всяка сграда има мансарда. Тези особени архитектурни предпочитания, които отличават Русе от другите големи български градове по това време, могат да се обяснят с предпочитанията на космополитната общност, която живее в него, с постоянното пребиваване на чуждестранни търговци, банкери и фабриканти. След Освобождението в Русе има 14 консулства, много русенци учат в чужбина и се връщат в родния град с предпочитания към европейските архитектурни стилове.

9 (2001)
Русе, „Ла Бутика” – търговската къща на Елиезар Канети

Русе, „Ла Бутика” – търговската къща на Елиезар Канети, дядо на нобеловия лауреат за литература Елиас Канети, строена през 1898г. В стария Русчук Елиас Канети за първи път изпитва и магията на книгите. Неговата майка чете извънредно много, по собствените му думи – литературите на културните езици, които тя владеела, се били превърнали в същност на живота й. На голямото черничево дърво в двора на родния си дом тя е прочела много от книгите на младостта си и по-късно с гордост показва това дърво на сина си. Майката разкрива пред момчето всички светли и тъмни страни на човешкия дух, говори му за Шекспир и Стриндберг и то я следва въодушевено в мислите й. Така у Канети още в Русчук се събужда „неутолим копнеж по буквите“, който през годините на следването във Виена ще прерасне в истинска страст за четене и събиране на книги, в „мания за универсалност“, както той я нарича. През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“. По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество „Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името Дом Канети. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.

11А (2005)
Русе, Сградата на Застрахователно дружество „България“

На 1 октомври през 1891 г. в град Русе е учредено първото българско застрахователно дружество – „България”. Имало е свои клонове в София и другите градове на страната, както и представителства в Цариград, Берлин, Солун, Скопие, Велес, Битоля, Охрид, Париж, Атина, Пирея, Лондон, Александрия, Чикаго, Амстердам и Мадрид. Практикувало e всички видове застраховки. „България” е било най-старото и най-стабилно застрахователно дружество, което от основаването си e заплатило на своите застраховани над 6 500 000 000 стари български лева. По проект на Едуард Винтер е построена собствена голяма сграда на ул. „Александровска” в град Русе. Сградата е в стил неокласицизъм с употреба на ризалити и пиластри. Фреските в интериора са от 1901 година на италианския художник Медеа Джовани Пигор. По-голямата част от тях обаче са замазани или унищожени при ползването на помещенията от бившата милиция. Днес сградата е собственост на ДЗИ и е в окаяно състояние.

3
Русе, „Виенската къща“

Къщата на Андреа Тюрио- „Виенската къща“, както са я нарекли русенци, е една от най-красивите къщи в Русе. Завършена е през 1900 г. Материалите били подбирани много внимателно и доставяни по специални поръчки от цял свят. Стаите на салоните са декорирани със стенописи, в стила на Помпейската живопис. Спалните са с ръчно изрисувани тапети. През 1902 г. е закупена от Иван Стоянов – крупен вносител на каменна сол от Румъния. В една от гостните той поставил уникална гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол. На снимката се виждат монограм с преплетени латински букви  IS- Иван Стоянов. През времето на социализма тук беше така наречения “Дом за именуване на новороденото.” По-късно с сградата се настани управлението на “Безмитна зона”. При пропадането на улицата през 90-те сградата получи увреждания, но не фатални. Направиха укрепване на брега и Придунавския булевард, но за къщата не се погрижи никой!

Басарбовски манастир
Скалният манастир „Свети Димитър Басарбовски“

Манастирът се намира в долината на река Русенски Лом, край село Басарбово на 10 километра от град Русе. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение. Светата обител води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 г. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски, роден през 1685 г. и прекарал целия си живот в манастира. Още Паисий Хилендарски споменава тази света обител в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768 – 1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г., където те се намират и до днес.

13
Беленският мост, построен от майстор Колю Фичето

Беленският мост, построен от Колю Фичето се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Намира в североизточния край на град Бяла. Построен е на река Янтра през 1865-1867г по нареждане на валията на Дунавския вилает Мидхат паша. Неговото изграждане се налага заради новото шосе,  което свързвало главния град на Дунавският вилает – Русе, със столицата на Османската империя – Цариград. За построяването му полският инженер Людмил Рола, който бил на служба при Мидхат паша, поискал три милиона гроша, а майстор Колю Фичето – най-известният възрожденски майстор строител, се наел да го построи за 700000 гроша, като заложил честта и живота си. Първо майстор Колю Фичето се заел да направи макет от восък, за да изчисли сумата, необходима за построяването на моста. Това е единственият строителен обект, на който майсторът е правил макет. Едновременно с моста в Бяла Колю Фичето построил и църквата “Св. Троица” в град Свищов. За строителството помагали ковачи от Габрово, дърводелци и каменари от Трявна и Дряново, селяни от Бяла. Дължината му е 276м, а ширината 9,5м. Има 13 подпорни стълба и 14 полукръгли свода. В средата се издига колона, на която е поставена мраморна плоча с арабски надпис. Мидхат паша наградил майстора от името на султана с орден “Меджидие”, подарил му 50 хиляди гроша и голямо място в Търново.

3 thoughts on “СТАРИТЕ СПОМЕНИ ОТ РУСЕ

  1. Благодаря ви за чудесната статия! Прочетох с голям интерес и научих много. А акварелите ви са възможно най-добрата илюстрация към този текст.

    Liked by 1 person

  2. Reblogged this on vitoshaword.com and commented:
    Още един прекрасен пост от новия блог на архитект Belin Mollov, този път за града, в който той е роден – Русе. За целият пост, както и за да се запишете да следвате блога му – моля кликнете на линка най-долу – заслужава си! 🙂

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s