ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ТУК ВСЕКИ КАМЪК ГОВОРИ

Текст и илюстрации, арх. Белин Моллов

Veliko Tarnovo – Here every stone talk

Велико Търново – средновековната столица на България, впечатлява всеки посетител с неповторимата си красота. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, очертани от широките меандри на река Янтра. Това е град, който въздейства със своята възрожденска архитектура. През вековете тук са създадени и съхранени великолепни паметници на културата, свързани с историята на българския народ. Запазените останки от крепостите, дворците и църквите са свидетели на разцвета на българската култура през Второто българско царство (XII – XIV в.) Днес всеки гост на Велико Търново, остава запленен от красотата и величието на града, от неговите забележителности, от атмосферата, която съчетава минало и настояще.

За повече информация кликнете тук

Картина1
Велико Търново – панорама от “Варуша” градски ансамбъл около ул. “Гурко”

Veliko Tarnovo – view of “Varusha” – urban ensemble around “Gurko” street

Квартал “Варуша” възниква след разрастването на града през XIX век. Тук една от най-забележителните сгради е тази на Стария Конак построена през 1872 г. от майстор Колю Фичето. През 1909 г. са построени сградата на мъжката гимназия. и Ханът на хаджи Николи. В кварталът са съществували още десетки ханове и страноприемници. Самоводската чаршия, се намира в северната част на квартала и е едно от най-големите тържища, в Търново. В началото на века тук е изградена сградата на Профилираната езиковата гимназия – училище „Йосиф I”, а през 1935 г. – Старопрестолната гимназия по икономика. През 1954 г. до Учредителното събрание е построена сградата, в която се помещава Народната библиотека „Петко Р. Славейков“.

Картина6
Старият турски конак, днес музей “Възраждане и Учредително събрание”

The old Turkish Konak, nowadays the museum “Revival and Constituent Assembly”

Сградата на Бившия турски конак в Търново е била построена през 1872г. от майстор Кольо Фичето. Същата година там е разпитван Васил Левски, а през 1876г. са били съдени участници в Априлското въстание, сред които Бачо Киро Петров, Георги Измирлиев и др. В периода 10 февруари – 16 април 1879г. там е заседавало Учредителното събрание, което приело Търновската конституция. То е свикано по разпореждане на императорския руски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков за да изработи и утвърди бъдещото държавно устройство на Княжество България. Народните представители в Учредителното събрание не са били случайни хора: значителна част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, две трети владеят френски, а половината френски и още един език, около 70 души са активни участници в национално-освободителното движение преди Освобождението. Като професионално занимание най-много са представителите на възрожденската интелигенция: учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари, но има и търговци, занаятчии, селяни. Въпреки дългото робство, българският народ е бил в състояние да излъчи достойни и способни представители, които показват далновидност в парламентарната дейност и стават първостроителите на съвременна България. На 17 април 1879г. в тази сграда е открито Първото Велико народно събрание, което избрало за български княз Александър Батемберг. На 18 декември 1906г. голям пожар унищожил сградата с всичките й архиви. Една година по-късно сградата била възстановена в предишния си вид под ръководството на арх. Георги Козарев роден 22 март 1872 г. в Сливен. През 1990 г. в сградата беше открито VІІ Велико народно събрание, заседанията на което, обаче, продължиха в София.

Днес в тази сграда се помещава Музеят “Възраждане и Учредително събрание”, след като през 1985 г. е завършена адаптацията на сградата. Експозицията е разгъната на три от етажите. На първия етаж са представени паметници илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество. Тук е представено икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането. Показани са предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята. На втория етаж са представени етапите и най-важните моменти от национално-освободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество.

Картина2
Стapия oкpъжeн cъвeт е еднa oт нaй-пpeдcтaвитeлнитe cгpaди във Вeликo Tъpнoвo

11 гoдини пycтoш, pyини и пълнo зaбвeниe. Toвa e нacтoящeтo нa eднa oт нaй-пpeдcтaвитeлнитe cгpaди във Вeликo Tъpнoвo пpeд пopтитe нa Цapeвeц – Стapия oкpъжeн cъвeтСгpaдaтa e пocтpoeнa пpeз 1910-1911 г. кaтo Окpъжнa cмeтнa пaлaтa пo пpoeкт нa тъpнoвcкия apхитeкт Гeopги Кoзapoв, нo c eлeмeнти oт вcичкитe пpoeкти, пpeмиpaни нa кoнкypca зa cгpaдaтa. Сдъpжaнo-изящнaтa дeкopaция нa дocтoлeпнaтa фacaдa, пapaдният вхoд и бaлкoнът били пoвepeни нa Лeoн Филипoв. Нaд пoкpивa пocтaвили гoлямa “лaтepнa” зa дoпълнитeлнo ocвeтлeниe и пpoвeтpeниe нa пpocтopния интepиop. Пpи зeмeтpeceниeтo oт 1913 г. cгpaдaтa e пopaзeнa cepиoзнo. Възcтaнoвeнa e, нo бeз чacoвникa. Днec e пълнa pyинa. Вътpe кapтинaтa e пpизpaчнa. Нaй-гope нa витoтo cтълбищe oмepзeнo глeдa oтвиcoкo oгpoмeн лъв. Очитe мy ca бoядиcaни в чepнo, cякaш ca избoдeни. Toвa вcъщнocт e гипcoвoтo кoпиe нa кaмeнния лъв пpeд кpeпocттa “Цapeвeц”. Зacтинaл e нa тoвa мяcтo oт нaчaлoтo нa 90-тe гoдини нa минaлия вeк. Зaд гъpбa мy пo иpoния нa cъдбaтa виcи мpaмopнa плoчa cъc злaтeн нaдпиc “Обичaйтe Бългapия”.

Картина4
Храм „Св. Св. Константин и Елена“

Храм „Св. Св. Константин и Елена“ е разположен в централната част на старинната част на града, близо над Сарафкината къща на улица „Генерал Гурко”. На това място е имало стар храм от времето на Второто българско царство. Новият храм „Св.Св. Константин и Елена“ е строен през 1872-73г. от майстор Колю Фичето. Въздигнат е със султански ферман, издействан от хаджи Никола Минчев, енориаш на храма. По това време майстор Колю Фичето изгражда и друга емблематична сграда – прочутият турски конак.  Църквата е трикорабна, интериорът е светъл и красив. При изграждането й самобитният майстор успял много умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки, както и прочутата “фическа кобилица” – все елементи, които са като визитна картичка на самоукия майстор архитект. През XIX век сградата се включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. Храмът е построен на три улици, разположени между жилищни сгради, на стръмен склон с тераси – един много труден терен за застрояване. Това е последният храм, който Колю Фичето строи през своя живот, но той се счита за един от неговите архитектурни шедьоври. От двете страни пред входа има две гробници. Едната е на хаджи Николи Минчоолу (Никола Минчев) – борецът за черковна независимост и неговата съпруга. Другата е на сина на майстор Кольо Фичето. Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Тук е и гробницата на митрополит Панарет Рашев. Върху гроба му е издигнат мраморен паметник, дело на румънския скулптор Йон Джорджеско. Владиката Панарет Рашев е един от най-щедрите дарители на Велико Търново. Освен на църквата и Петропавловския манастир той оставя 50 000 лв. и за изграждането на махленска гимназия. Тази махленска гимназия днес е елитната Старопрестолна гимназия по икономика.

Картина10
Храм „Св. Св. Константин и Елена“
Картина12
Храм „Св. Св. Константин и Елена“
Картина15
Къщата с маймунката

Къщата се намира между старите хали на Велико Търново и Самоводската чаршия. Построена е през 1849 г. от Кольо Фичето за търговеца Никола Коюв. Името на къщата идва от поставената високо над приземния етаж скулптура на маймуна. Тук известно време живее известният търновски възрожденец и колекционер на български старини Стефан ПеневАхтар (1806-1860), който открива и съхранява за науката единия от двата достигнали до нас преписи на Бориловия синодик.  Сградата е построена върху много тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м. На това място Кольо Фичето съумява да изгради триетажна къща с магазини, складове и жилище по заръката на търговеца. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Помещенията откъм долната улица са на по-високо ниво, оттам се влиза в двата жилищни етажа. Връзката с другия етаж се осъществява посредством вътрешно стълбище. Външното оформление на фасадата е с тухлена облицовка с изпъкнали фуги. Този начин за украсяване на сгради се среща рядко у нас. Приема се, че това е принос на Кольо Фичето. Подобни фасади се срещат и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския манастир, където е работил Кольо Фичето. Къщата с маймунката е реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов. Днес къщата е превърната в музей. На мястото на някогашните дюкяни, сега има антикварен магазин. В нея се помещава Съюзът на българските учени. За съжаление жилищната част не е отворена за посетители.

Нaй-знaкoвитe cгpaди нa Tъpнoвo ca пocтpoeни нe oт кoгo дa e, a oт Никoлa Фичeв. Къщaтa c мaймyнкaтa и хaнът “Хaджи Никoли” ce coчaт кaтo знaчитeлни пocтижeния в cвeтcкoтo apхитeктypнo твopчecтвo нa мaйcтopa. Нeгoви ca oщe Кoнaкa – днeшният мyзeй “Възpaждaнe и Учpeдитeлнo cъбpaниe”, мнoгocтpaдaлнитe цъpкви “Св. Спac” и Св. cв. Кoнcтaнтин и Елeнa”. Дeлo нa caмoyкия мaйcтop и coчeн зa бaщa нa cъвpeмeннaтa бългapcкa apхитeктypa в Tъpнoвo ca oщe цъpквитe “Св. Бoгopoдицa”, “Св. Никoлa, “Св. cв. Киpил и Мeтoдий”, “Св. Мapинa”, Пpeoбpaжeнcкият мaнacтиp, Пaтpиapшecкият мaнacтиp “Свeтa Tpoицa”, Килифapeвcкият мaнacтиp, Плaкoвcкият мaнacтиp, Фaбpикaтa зa кoпpинa нa Стeфaн Кapaгьoзoв.
“Къдeтo и дa cтъпиш, вce дyхът нa мaйcтopa ce нocи, a знaeтe ли, тoй никoгa нe cи e пocтpoил coбcтвeнa къщa. Зaщo къщaтa c мaймyнкaтa дa нe cтaнe мyзeй нa Уcтa Кoлю Фичeтo. Tя нocи нeгoвия твopчecки зapяд, тя e пpoпитa oт нeгoвия дyх”  (пpoф. Вaлeнтинa Стoянoвa)

Картина11
Хаджи Николи хан е безспорен архитектурен шедьовър от епохата на Възраждането.

Сградата е построена в периода 1858 – 1862 г. от Колю Фичето (1800 – 1880) на старата Самоводска чаршия, на един стръмен южен склон. Тя е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния период на Възраждането. Това е единственият оцелял хан от всичките 70-те хана, построени и съществували в Търново през годините. Ханът е изграден по поръчка на търновският търговец и активен участник в борбата за църковна независимост хаджи Николи х. Димов Минчоолу, един от най-известните и изтъкнати личности на Търново през XIX век. Хаджи Николи е имал търговски къщи в Русе, Букурещ, Виена, Одеса, Цариград. Той е голям родолюбец и благодетел. Изразходва почти цялото си богатство (над 500 000 златни гроша), за да подкрепя борбата на българите за църковна независимост.

През 1992 г. ханът е върнат на наследниците на хаджи Николи Минчович, а през 2006 г. д-р Васил Николиев, внук на хаджи Николи, продава Хана на бившия офицер от американската армия Едмънд Бек. Новият собственик още същата година започва реставрация и консервация на архитектурния паметник, който тогава се намира в окаяно състояние. Прочутите пясъчни колони и архитектурните орнаменти са възстановени. Външната фасада е запазена, а интериорът на сградата е променен и адаптиран към новата функция. През 2010 г. “Хан Хаджи Николи” печели специалната награда на журито в националния конкурс “Сграда на годината” за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и “Наградата на публиката”. През март 2010 г. “Хан Хаджи Николи” отваря отново врати като обществена сграда. Днес комплексът се състои от ресторант с лятна градина във вътрешния двор, винен бар, кафене, изложбени зали с музейни експозиции на 2-я етаж, картинна галерия на 3-я етаж.

Картина9
Катедрален храм “Рождество Пресветая Богородица” 

Православният Катедрален храм “Рождество Пресветая Богородица” се намира в старата част на град Велико Търново, в “Болярска махала” и е издигнат върху стария храм построен от майстор Колю Фичето в периода 1842 – 1844г. Сградата е била изградена е от дялан пясъчник, като характерни особености на църквата са големият главен корниз и двойната, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Била е украсена с четири колонки и елипсовидни прозорци, които придавали особена оригиналност на фасадата. Сградата била трикорабна. Построена е със средства, събирани от населението по махали, със съдействието на турския управител на Търново и на кожухарския еснаф (заради това е била наричана още кожухарската черква). През 1877г. в храма е отслужен благодарствен молебен при влизането във Велико Търново на Руските освободителни войски. По това време храмът вече е със статут на катедрален. Там служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение. В Катедрален храм “Рождество Пресветая Богородица” полагат клетва българските князе Александър Батемберг и Фердинанд І. Храмът е посещаван от народните представители от Учредителното (1879г.) и Великите народни събрания, проведени във града.

Велико Търново преживява катастрофалното земетресение през 1913г.. Наред с много пострадали частни и обществени сгради, до основи е разрушен и катедралният храм. Остава само камбанарията, макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да бъде съборена. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 08 септември 1888 г., подписан от Митрополит Климент, кметът П. Славков, от видни търновски първенци и свещеници.

Настоящият Катедрален храм ” Рождество Пресветая Богородица ” се намира на мястото на старият храм и е строен от майстора строител и предприемач дядо Грозю през 1924 – 1934 г. Храмът е в центъра на малък площад в старата част на града, от които се открива великолепна гледка към крепостите на Царевец и Трапезица. Изографисван е през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Ат. Велев. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. В притвора на храма са погребани трима митрополити, които са останали в историята на града и като видни общественици – Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим. Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) от стария му гроб, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено. То е било съхранило във вид на нетленни мощи. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество.

Източник: Иван Радев, “История на Велико Търново XVIII – XIX век”

Картина7
Държавна художествена галерия “Борис Денев”

Държавната художествена галерия във Велико Търново е една от най-старите и най-богатите галерии в страната. Открита през 1934 г., галерията събира и съхранява творби на български художници и показва развитието на българското изкуство през годините. Трите раздела – живопис, графика и скулптура, са разположени на площ от 850 кв. м., а музейните експонати, събрани в тях, са 5530. Тук могат да се видят платна на Владимир Димитров – Майстора, Борис Денев, Никола Танев и много други. Великотърновската галерия се намира в самото сърце на града, разположена в прекрасна сграда в парк „Асеневци”, откъдето се разкрива невероятно красива гледка към старо Търново. Само на няколко метра от галерията се намира паметникът „Асеневци”, който е построен през 1985 г. по случай навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър.

Сградата представлява адаптация от арх. Никола Николов на строеното през 1927—1934 г. художествено училище. Експозицията „Велико Търново през погледа на художника“ обхваща творби на историческа тема — Велико Търново през средновековието, Възраждането, периода на антифашистката съпротива, а също така и пейзажи на града. Проектанти на експозицията са художникът Иван Радев и проф. Александър Терзиев.

Картина3

Велико Търново грабва посетителя от пръв поглед с изключителното си местоположение. Той сякаш е изсипан върху стръмните хълмове край причудливите завои на Янтра, декориран от дантеления скален венец. Буди възторг и пленява всеки гост преди всичко с къщите си – леки, накацали една върху друга, стаени една до друга, като че ли на всяка от тях природата е определила мястото и формата.

Картина5

Велико Търново е град, чийто дух олицетворява България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето. Днес всеки, посетил Велико Търново, остава запленен от красотата и величието на града, от неговите забележителности, от атмосферата, която съчетава минало и настояще и превръща Търново в едно притегателно място, където човек може да види калдаръмени улички и модерни транспортни възли, живописни стари къщи и съвременни сгради

Картина8

Нагоре – къщи и покриви, накацали едни над други, надолу – Янтра, лъкатушеща под височината, на която е разположен градът. Няма друго място, откъдето така добре да се разкрива това удивително сливане на природната даденост с архитектурната традиция, така че тези къщици “да враснат в скалите сякаш лястовичи гнезда”.

Картина13

Картина14

Картина16

картина18
Велико Търново, крепостта на “Царевец”

Доминиращо място в крепостта заемат дворцовия и патриаршеския комплекс. От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Патриаршеския храм “Възнесение-Господне” с кула-камбанария е разположен в средта на вътрешния двор. В него се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.

Картина17
Архитектурно-музеен резерват “Царевец”

Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход към вътрешността е от запад. Защитен е от четири последователно разположени порти и кули над тях. Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната.

 

Advertisements

3 thoughts on “ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ТУК ВСЕКИ КАМЪК ГОВОРИ

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s