арх. Белин Моллов
Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (NUTS) е въведена от ЕВРОСТАТ през 70-те години на 20 век, за да установи подходящи (хомогенни) териториални единици за производство на регионални статистически данни за Европейския Съюз. Класификацията „NUTS” се използва в законодателство на Общността от 1988 година, но едва през 2003, е одобрен Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и Съвета за NUTS. От 1 май 2004 година се добавят регионите на 10-те нови страни-членки, а от 1 януари 2007 – и регионите на България и Румъния, за които бяха изготвени съответните допълнения към базисния нормативен документ (Регламент 1059).
Общата класификация на териториалните единици за статистически цели, наречена „NUTS“ е създадена за да улесни събирането, разработването и разпространението на хармонизирани регионални статистики в ЕС. Посочената йерархични система служи също така за социално-икономически анализ на регионите и за определянето на рамката на действията в областта на политиката на сближаване на ЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Определението на териториалните единици се основава на съществуващи административни единици в държавите членки. Административна единица означава географска единица, за която даден административен орган е в правото си да взема административни или стратегически решения, в съответствие с нормативната и институционална уредба на засегнатата държава членка. Някои от съществуващите административни единици, са представени в приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 1059/2003, например:
NUTS 1: „Gewesten/Régions“ за Белгия; „Länder“ за Германия; „Continente“, „Regiaodos Açores“ и „Regiao da Madeira“ за Португалия; „Scotland, Wales, Northern Ireland“ и„Government Office Regions of England“ за Обединеното кралство.
NUTS 2: „Provincies/Provinces“ за Белгия; „Comunididades y ciudades autonomas“ заИспания; „Régions“ за Франция; „Länder“ за Австрия.
NUTS 3: „Amtskommuner“ за Дания; „départements“ за Франция; „län“ за Швеция;„megyék“ за Унгария; „kraje“ за Чешката република; „области“ за България.
ЦЕЛТА НА NUTS Е ДА ОСИГУРЯВА УСЛОВИЯ ЗА:
- събиране на данни, развитие и хармонизиране на регионалната статистика на Общността;
- социо-икономическите анализи на регионите;
- насочване на регионалните политики на Общността;
NUTS 1 се използват за анализиране на регионални проблеми на Общността, например ефекта от митническия съюз и икономическата интеграция върху райони от под-национално ниво;
NUTS 2 (основни региони) формират рамката, използвана от страните-членки да прилагат регионални политики и по тази причина е подходящото за анализиране на регионални и национални проблеми. Те са основните източници за статистическата информация необходима за провеждане на политиката на сближаване (Кохезионната политика на ЕС);
NUTS 3 региони, които са твърде малки за комплексен икономически анализ, може да бъдат обект на специфичен анализ или да определят къде трябва да се предприемат регионални мерки. Това е нивото за провеждане на политиките за териториално сближаване (програмите ИНТЕРРЕГ).
ПРЕГЛЕДЪТ НА РАЗВИТИЕТО на «Административно Териториалното Деление» в България
- От 1987 до 1998 страната е разделена на 9 области;
- На 27.07.2000 г. Министерският съвет обособява шест района за планиране ;
- През декември 2007г. Границите са променени поради изискване от Евростат, (800 хил. – 3 мил. жит.);
Прегледът на развитието на АТД в последните десетилетия показва, че делението на страната се е реализира “по чисто политически и субективни причини”.
В момента България е разделена на шест райони от ниво 2 – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Шестте района за планиране от ниво 2 в България, са обособени според класификацията на териториалните единици (NUTS) с цел статистическо отчитане съгласно изискванията на Евростат. Във всеки от тях функционира регионален съвет за развитие, който на ротационен принцип се председателства от областните управители на областите, които попадат в границите на съответния район.
Предложението на Междуведомствената работна група с участие на експерти от различни институции е да се направят промени, като за целта се предлагат три варианта – с 6, 5 и 4 района. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, предимства и недостатъци, затова предложенията ще бъдат обект на широко обществено обсъждане през следващите месеци и след това ще бъде взето решение. В края на 2018 г. ще бъде избран най-добрият модел за България. Целта на промяната е да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. Промените трябва да създадат и по-добри условия за европейско финансиране през следващия програмен период след 2020 г.
ЗАЩО СЕ НАЛАГА ПРОМЯНАТА?
Промяната се налага от необходимостта от по-устойчиви райони по отношение на броя на населението в тях и осигуряването на съответствие с нормативната рамка на Европейския съюз. Съгласно европейския Регламент 1059 от 2003 г. минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души, а максималният – 3 000 000 души. Според статистическите данни в момента Северозападният район за планиране е под 800 000 души, а Северен централен район е с население малко над изискуемия минимум.
От горната таблица отчетливо се виждат различията по отношение на БВП в Отделните региони на страната.
БВП в Силистра е повече от 4 пъти по-малък от този в София. Съществени са и различията между регионите в ЕС
БВП на човек от населението в 80 региона в ЕС са под 75% от средния за Европа.
14 от тях са с БВП на ч/н под 50% от средния за Европа те са:
- 5 от България (общо 6);
- 5 от Румъния (общо 8) и
- 4 от Полша (общо 16).
ТРИ ВАРИАНТА ЗА НОВИ РАЙОНИ В СТРАНАТА.
ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ предвижда в страната да има 5 района от ниво 2: Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен, включващ областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Вариант 1 с пет района за планиране в България. Източник: МРРБ
Това не е устойчив вариант, а временно решение, което при съществуващите тенденции в демографското развитие само след няколко години ще наложи отново промени в районирането на страната. Тук са пренебрегнати съображенията и изискванията за географските характеристики на районите и предвижданията за развитие на базисната инфраструктура. Към сегашния Северозападен район за планиране се прибавят напълно неаргументирано областите Велико Търново и Габрово, с примитивното решение да се увеличи броя на населението за да се постигне изискването за мин. брой от 800 000 души. В същото време североизточния район също остава на ръба на необходимия минимум. Не е отчетена спецификата на Дунавския и Черноморския региони.
ВТОРИЯТ ВАРИАНТ предвижда в страната да има 4 района от ниво 2: Югозападен, включващ областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. Тракийско-Родопски район, обхващащ областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. Черноморски район, в който влизат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен. Дунавски район, включващ областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра
Вариант 2 с четири района за планиране в България. Източник: МРРБ
В дългосрочен план това е най-добрия от предложените варианти. Районите имат обосновани географски характеристики, което е също толкова важен критерии, както и броя на населението. Населението е относително равномерно разпределено и няма опасност някой от районите да се доближи до минималния праг от 800 хил. д. Според мен, обаче, остава проблемът с огромните вътрешно регионални различия в Югозападния район и изкривените показатели, вследствие присъствието на София. По тази причина, запазвайки идеите на този вариант, аз предлагам друго решение в края на тази публикация.
ТРЕТИЯТ ВАРИАНТ предвижда запазване на броя на районите – 6, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северният централен район ще обхване областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. В границите на Североизточния район ще попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточния район ще включва областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южният централен район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.
Вариант 3 с шест района за планиране в България. Източник: МРРБ
Това също е лъжлив подход за балансиране на населението по региони. Измамно е схващането че защото столицата покрива критериите за средноевропейски град тя може да се развива чрез уплътняване на територията и пренебрегване на факта, че София град и София област, заедно с област Перник и област Кюстендил функционират и следва да се планират и развиват като единно обособен район. Ако очакваме да след няколко десетилетия в София да живеят 1/3 от населението на България, нека не планираме те да заселят само софийското поле, а да изградим необходимата инфраструктура и желаната жизнена среда в един по-голям и по-комфортен териториален обхват. В Европа има няколко примера за столици – райони. Проучването на техните проблеми, може да ни предпази от вземането на прибързано погрешно решение.
Добре е да се проучи и примера на районите на Париж, Мадрид, Варшава, Будапеща и Атина, където районът е териториално по-голям от града, но в рамките на изохрон съобразен с ежедневните връзки между големия град и околните селища.
МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ 4 РАЙОНА ЗА ПЛАНИРАНЕ.
Предлагам 4 района за планиране съобразени с естествените географски характеристики на територията, историческо и селищно развитие, балансирано разпределение на населението.
Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020
Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“ е финансов инструмент за насърчаване и иницииране на проектни идеи свързани с преодоляване на общите предизвикателства и нужди в специфични направления, които да постигнат реална полза за хората и да изградят ефективни връзки между властите и организациите в Дунавския регион. Регионите, които програмата обхваща са на територията на 9 държави-членки на ЕС: Австрия, България, Чехия, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Хърватия, Унгария, Румъния, Словения и Словакия и 3 държави кандидат-членки: Босна и Херцеговина, Сърбия, и Черна гора. Молдова и четири области от Украйна (Закарпатска, Ивано-Франковска, Одеска и Черновицка област) също могат да участват в програмата с финансиране от страна на Европейския инструмент за съседство. Общият размер на средствата възлиза на 262 989 839 евро, осигурени от Европейския фонд за регионално развитие, Инструмента за предприсъединителна помощ, и национално съфинансиране. Предвижда се и финансиране от Европейския инструмент за съседство. Програма „Дунав“ има четири приоритетни оси: Иновативен и социално ангажиран Дунавски регион, Околна среда и културно ангажиран Дунавски регион, Подобрена свързаност на Дунавския регион и Добре управляван Дунавски регион.
Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство „Черноморски басейн 2014-2020“
„Черноморски басейн 2014-2020“ е съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество финансирана по Европейски инструмент за съседство. Общата цел е да се подобри благосъстоянието на хората в регионите на Черноморския басейн чрез устойчив растеж и съвместни действия за опазване на околната среда. В териториалния обхват на Програмата попадат 10 държави – България, Гърция, Румъния, Турция, Армения, Азейрбеджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна – с цялата си територия или с региони на ниво NUTS II (или еквиваленти). Финансовите средства се осигуряват от Европейския инструмент за съседство, Европейски фонд за регионално развитие и Инструмента за предприсъединителна помощ. Общият бюджет на програмата е в размер на 53 942 456,70 евро. Програмата има четири приоритета: „Съвместно насърчаване на бизнеса и предприемачеството в областта на туризма и културата“, „Увеличаване на трансграничните възможности за търговия и модернизация на селското стопанство и свързаните сектори“, „Подобряване на съвместния мониторинг по околна среда“, „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“. Основните типове бенефициенти са местни/регионални власти, публично-правни организации (юридическа лица с нестопанска цел в обществена полза, академични и образователни институции и др.) и неправителствени организации.
Програма за транснационално сътрудничество „Балкани – Средиземно море“ 2014-2020
„Балкани – Средиземно море 2014 – 2020“ е една от двете програми на Европейския съюз за транснационално сътрудничество, наред с Програма „Дунав“, в които Република България участва през периода 2014 – 2020 г. Общата цел на Програмата е използване на споделените териториални предимства и подпомагане на интегрираното териториално развитие и сътрудничество за повишена конкурентоспособност и устойчиво развитие на балканско-средиземноморския регион. Географският обхват включва участието на три държави-членки на ЕС: Гърция, Кипър и България и две държави кандидат-членки на ЕС: Албания и Бивша Югославска Република Македония. Разполагаемият бюджет е 39 727 652 евро, формиран със средства от Европейския фонд за регионално развитие в размер на 28 330 108 евро, 5 126 138 евро от Инструмента за предприсъединителна помощ и 6 271 406 евро от национално съфинансиране. „Балкани – Средиземно море“ функционира чрез две приоритетни оси: „Предприемачество и иновации“ и „Околна среда“. Допустими бенефициенти са национални, регионални и местни власти, публичноправни организации и неправителствени организации. Програмата създава условия за партньорство в осъществяването на дейности за подобряване и насърчаване на сътрудничеството, обмяна на опит и добри практики, в съответствие с приоритетите на Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
ARCH-ART Belin Mollov Блог за архитектура, урбанизъм и изкуство 