Валентино Делл’ Антонио-Боркан е италиански архитект, роден в гр. Моена, Трентино-Алто Адидже, Северна Италия през 1850 г. Първоначално работи като зидар и по-късно учи за строителен експерт (което се доближава до званието архитект). През 1880-те години пристига в България. Първоначално във Варна, а през 1890 г. се установява в Русе. Там отговаря за стоежа на новата катедрала. В България се запознава и се жени за чехкинята Мария Плеха, от която е има 5 деца (2 от тях са родени в Русе). През 1895 г. семейството му се връща в Италия. Архитект Валентино Делл’ Антонио-Боркан умира през 1920 г. Трайни следи от неговото творчество има във Варна – Катедралата „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ (1883-1885) и в Русе – Катедралата „Свети Павел от Кръста“ (1890-1892)
Сведенията за католици във Варна датират от 1659 г. Това са били търговци от Дубровник. През 1847 г. Никополския епископ Анджело Парси изпраща първия мисионер Петър Арабаджийски, който служил 4 години в града. Светата литургия е обслужвана по домовете на вярващите. През 1850 г. е изпратен отец Яко Яковски. Той също обслужвал френски и италиански части настанени в града по време на Кримската война. През 1857 г. Варна е присъединена към Трапезундския апостолически викариат, обслужван от капуцините. Седем мисионери са прекарали няколко години във Варна. През 1860 г. те купуват мястото, където е построен храма. Преброяването през 1881 г. регистрира 198 католици в града, а в навечерието на Балканската война те са вече близо 500 души. Почти всички са чужденци, главно немци и французи. Повечето са с чуждо поданство. През 1883 г. се извършва реорганизация на католическата църква на Балканите съобразно новите политически граници. В резултат на което Варна е присъединена към Никополската епархия. Един от енористите работили най-дълго е отец Мак Гирк от 1895 до 1927 г.
Това е един от двата католически храма на територията на Варна, отворени за богослужение. Той е първият католически молитвен дом, построен във Варна след Освобождението. Храмът е построен по проект на италианския архитект Валентино Делл Антонио-Боркан. През 1880 г. католиците във Варна правят прошение до Общината за издигане на техен молитвен дом. Идеята е подкрепена и от благотворителни организации, търговци и дори от държавата. През 1882 г. е направена първа копка на новоизграждащия се храм от княз Александър І Батенберг. Средства са осигурени от държавното съкровище и по дарителска линия, като един от най-щедрите благодетели на строителството на храма е австро-унгарският император Франц Йосиф І и благородници от Франция. Строителството се осъществява в периода 1883-1885 г. Църквата е еднокорабна с притвор, апсида и висока кула, увенчана с метален кръст. За съжаление при построяването на храма не достигнали средствата за закупуване на камбана, която да се постави на кулата-камбанария. Девет години след построяването на храма, италианският консул в града Луиджи Асарето дарява масивен импозантен олтар от бял мрамор, донесен от Генуа и средства за закупуване на камбана. През 1912 и 1927 г. църквата е реконструирана и пристроена. В стилово отношение сградата е представителна за неоготиката с типичните за това изкуство островърхи арки на прозорците и централния вход, както и при кръстосаните арки в интериорен план. След установяването на комунистическата власт през 1944 г. на католическата общност в България се гледа враждебно като предатели и шпиони на западни държави и Ватикана. В тази връзка започва закриването на католическите църкви и училища в цялата страна. Богослужението във варненския храм е забранено окончателно през 1973 г., църквата е разграбена и затворена, вследствие на което започва да се руши. В периода 2006-2013 г. по проект на арх. Владимир Рачев и с активната подкрепа на Ватикана и други благодетели храмът е реставриран и отворен за богослужения.
Проектът за храма е направен от арх. Валентино Делл’ Антонио-Боркан. Първият камък е положен през 1890 г., а строежът е ръководен от градския архитект Едуард Винтер. Сградата е завършена през 1892 г. Храмът е трикорабен, построен в неоготически стил. Стенописите, рисунките, витражите и цялата архитектура на църквата подчертават символите на Страданието и Възкресението на Исус Христос. На стените до входната врата и над арките, разположени в централния кораб като безкрайна арабеска, се редуват символите на Страданието на Исус Христос – сърце с кръст в средата, заобиколено от венец от тръни и символите на Възкресението – сърце, преминаващо в пламък, заобиколено от венец от цветя. В църковния интериор е забележителен цветният стъклопис, изработен в Будапеща, кристалните полилеи, иконите на Архангел Михаил, Жана д’Арк, Св. Павел, Св. св. Кирил и Методий и др. Мебелите са в готически стил и са докарани от Виена. През 1908 г. е монтиран орган, доставен от фирмата “Х. Фройт и Синове” от Карлсруе, Германия. Камбанарията на храма е висока (до кръста) – 29,10 метра и има осмоъгълна форма. Кръстът е висок два метра. В кулата са окачени три камбани. Най-новата и най-голяма камбана с тегло 300 кг. е от 1992 г. Над най-малката се намира надпис “Luca Clician Ruscuckensis Ecclesiam Fudit Anfreas Schaudt Pestini 1860”. Със сигурност тази камбана е първата, която е стояла в стария храм, завършена през 1860 г. Тя е дарена от Кавалер Лука Кличян, същият купува и терена върху, който е построен стария храм. Другата камбана е от 1871 г. и е подарена за стария храм от Йоан Аджандека. И двете камбани са изработени в Будапеща. На височина около 22 метра са разположени 8 каменни фриза с надписи. Над входа на храма, на западния фронтон, се намира каменен знак на пасионистите: сърце с кръст в горната си част, а в него три гвоздея и надпис “JESU XPI PASSIO” т.е. “Страданието на Исус Христос”.
Построен преди повече от 100 години католическият храм „Свети Павел от Кръста” и днес служи на русенските католици да изповядват вярата си. Тяхната общност към 2010 г. наброява 600-700 човека. Но първите католици в града идват от Словения към ХVІІІ в. Те са търговци, които разширяват пазара на стоките си в Русе. По това време в града служат католически свещеници от селата около Свищов. Католическата общност се разраства към средата на ХІХ в. с разцвета на града и прииждането на търговци от Западна Европа. По това време започва и строителството на евангелистки и католически храмове. Първият католически храм в Русе е построен през 1860 г. на 50 м от сегашния. Първият постоянен енорийски свещеник в Русе е италианец – Иполито Агосто. Той основава и първото католическо училище, където се преподава и немски език. В този католически храм е служил епископ Евгени Босилков. Той е първият българин, провъзгласен за блажен на Католическата църква от папа Йоан Павел Втори на 15 март 1998 г. Епископ Босилков е роден през 1900 година в Белене, той завършва най-доброто богословско образование в Рим. Там защитава и дисертация на тема „Българската уния с католическата църква от 13 век“, по-късно е назначен за епископ в русенския католически храм Евгени Босилков е арестуван по време на репресиите срещу Католическата църква в България през 1952-1953 г. и на процеса от 3 октомври 1952г. е осъден на смърт. На 11 ноември 1952г. епископ Босилков е разстрелян заедно с други трима католически епископи. Улицата, на която се намира католическата катедралата, носи неговото име.
ARCH-ART Belin Mollov Блог за архитектура, урбанизъм и изкуство 